7.05.2019 г., 16:08 ч.

Един живот 

  Поезия » Философска
2127 10 15

 

На този свят без нищо съм дошла.
И пак без нищо, знам, ще си отида...
Ще легна тихо в меката трева.
Без болка. Без омраза. Без обида...

 

Със себе си ще взема спомен тих
за залез, за море, за топъл смях,
за обич и за чуден юлски бриз...
и радостта, че истински живях...

 

Раздавах от сърцето си на всички. 
И нищо не очаквах във замяна.
Че щастието, знам, е да обичаш...
А щом обичаш, значи - да останеш...

 

Аз знам, че ми е рано да си ида...
Но кой ли пък "навреме" си отива...
Не в броя на годините е смисълът...
Един живот на никого не стига...

 

ВАНЯ СТАТЕВА©

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1965 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??