На този свят без нищо съм дошла.
И пак без нищо, знам, ще си отида...
Ще легна тихо в меката трева.
Без болка. Без омраза. Без обида...
Със себе си ще взема спомен тих
за залез, за море, за топъл смях,
за обич и за чуден юлски бриз...
и радостта, че истински живях...
Раздавах от сърцето си на всички.
И нищо не очаквах във замяна.
Че щастието, знам, е да обичаш...
А щом обичаш, значи - да останеш...
Аз знам, че ми е рано да си ида...
Но кой ли пък "навреме" си отива...
Не в броя на годините е смисълът...
Един живот на никого не стига...
ВАНЯ СТАТЕВА©
© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены