Sep 11, 2006, 1:37 PM

Единайсет, но животът ми не стигна за дузина 

  Poetry
957 0 2

Единайсет, но животът ми не стигна за дузина

Видях седмицата

в осмото око на паяка,

прекръстих се три пъти

и издъхнах само веднъж.

Отворих после двете си очи

и станах сива котка,

с четири красиви бели лапи.

Разсеях се във тях

и паднах от високо,

чак от петия етаж,

за да се събудя в шестия

от деветте си котешки живота.

И умрях отново,

този път от старост,

още преди да преброиш до десет.


                                                     
                                        Zimed

© Зимед All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много черна , но и много весела поезия. Всъщност не знам с какво , но ме привлича идиотски...Комплименти!
  • праскова държа да отбележа че винаги съм обичал плодовете. Благодаря. Ще ти отговоря като f-31 (Креми ):
    лелеееееееее!!!

    А сега fakir, усети ли къде е фатката. Ай изчезвай!
Random works
: ??:??