11 sept 2006, 13:37

Единайсет, но животът ми не стигна за дузина 

  Poesía
924 0 2

Единайсет, но животът ми не стигна за дузина

Видях седмицата

в осмото око на паяка,

прекръстих се три пъти

и издъхнах само веднъж.

Отворих после двете си очи

и станах сива котка,

с четири красиви бели лапи.

Разсеях се във тях

и паднах от високо,

чак от петия етаж,

за да се събудя в шестия

от деветте си котешки живота.

И умрях отново,

този път от старост,

още преди да преброиш до десет.


                                                     
                                        Zimed

© Зимед Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много черна , но и много весела поезия. Всъщност не знам с какво , но ме привлича идиотски...Комплименти!
  • праскова държа да отбележа че винаги съм обичал плодовете. Благодаря. Ще ти отговоря като f-31 (Креми ):
    лелеееееееее!!!

    А сега fakir, усети ли къде е фатката. Ай изчезвай!
Propuestas
: ??:??