May 30, 2010, 10:29 PM

Единствена 

  Poetry
1093 0 20

 

Тя пие нощем от очите ми сълзи

Тя чува как устата ми шепти

Тя знае колко много ме боли

И пръстите когато в нея впия

Пак търпи

Търпи когато удрям я жестоко

Мълчи когато хапя я дълбоко

В нея потушавам всеки вик

С нея си споделям всеки миг

Миг на болка и тъга

Миг на тишина и самота

Тя знае всичко и търпи

Не казва думичка  дори

Тя - моята възглавница добра

Единствена е с мен във тази тишина

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??