30 мая 2010 г., 22:29

Единствена 

  Поэзия
1125 0 20
Тя пие нощем от очите ми сълзи
Тя чува как устата ми шепти
Тя знае колко много ме боли
И пръстите когато в нея впия
Пак търпи
Търпи когато удрям я жестоко
Мълчи когато хапя я дълбоко
В нея потушавам всеки вик
С нея си споделям всеки миг
Миг на болка и тъга
Миг на тишина и самота
Тя знае всичко и търпи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Все права защищены

Предложения
: ??:??