30.05.2010 г., 22:29 ч.

Единствена 

  Поезия
1095 0 20

 

Тя пие нощем от очите ми сълзи

Тя чува как устата ми шепти

Тя знае колко много ме боли

И пръстите когато в нея впия

Пак търпи

Търпи когато удрям я жестоко

Мълчи когато хапя я дълбоко

В нея потушавам всеки вик

С нея си споделям всеки миг

Миг на болка и тъга

Миг на тишина и самота

Тя знае всичко и търпи

Не казва думичка  дори

Тя - моята възглавница добра

Единствена е с мен във тази тишина

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??