До мен не бе, когато страдах,

ти за страданието ми дори и не разбра.

Безмълвна аз стоях и чаках,

но бавно болката се впи във моите ребра...

И  нито стон случаен,

ни дума не промълвих аз.

Отдавна пътят ни окаян

се превърна в бездна между нас.

Опорочи ти всичко свято,

на всичко съкровено си изневери...

И моят свят потъна в блато...

от спомените то нека изгори...

Уверих се - ти не можеш да обичаш,

за теб това е просто ежедневна дума

и не се съмнявам - всяка заблуждаваш,

че за теб е тя  неповторима...

Заблуждаваш се, че всичко можеш,

но си слаб дори пред простите неща!

Зад маските си подли ти прикриваш...

своята жалка и повърхностна лъжа...

А в обърнатите ти представи,

аз и капка мъжество не долових.

Единственото, което ми остави,

е съжалението ми във този стих...!