До мен не бе, когато страдах,
ти за страданието ми дори и не разбра.
Безмълвна аз стоях и чаках,
но бавно болката се впи във моите ребра...
И нито стон случаен,
ни дума не промълвих аз.
Отдавна пътят ни окаян
се превърна в бездна между нас.
Опорочи ти всичко свято,
на всичко съкровено си изневери...
И моят свят потъна в блато...
от спомените то нека изгори... ...