До мен не бе, когато страдах,
ти за страданието ми дори и не разбра.
Безмълвна аз стоях и чаках,
но бавно болката се впи във моите ребра...
И нито стон случаен,
ни дума не промълвих аз.
Отдавна пътят ни окаян
се превърна в бездна между нас.
Опорочи ти всичко свято,
на всичко съкровено си изневери...
И моят свят потъна в блато...
от спомените то нека изгори...
Уверих се - ти не можеш да обичаш,
за теб това е просто ежедневна дума
и не се съмнявам - всяка заблуждаваш,
че за теб е тя неповторима...
Заблуждаваш се, че всичко можеш,
но си слаб дори пред простите неща!
Зад маските си подли ти прикриваш...
своята жалка и повърхностна лъжа...
А в обърнатите ти представи,
аз и капка мъжество не долових.
Единственото, което ми остави,
е съжалението ми във този стих...!
© Тинка Найденова Всички права запазени