Положила на теб глава,
прегръщам мократа трева.
Листата треморно се люшкат
и галят сгърбения дъб.
На повея отронен дъх
нечута приказка ни шушне.
И слушаме, почти примрели,
как шепнат вятърните трели
една история в анданте
за топли, търсещи се длани.
Далеч от нас, градът бъбрив
прогони всички пеперуди.
Но тук сме в сън, така красив...
И не, не искам да се будя!
© Миглена Миткова All rights reserved.
Поздрави, Меги!