12.08.2019 г., 14:36 ч.  

Една история в анданте 

  Поезия » Любовна, Строги форми
1625 9 8

Положила на теб глава,
прегръщам мократа трева.

 

Листата треморно се люшкат
и галят сгърбения дъб.
На повея отронен дъх
нечута приказка ни шушне.

 

И слушаме, почти примрели,
как шепнат вятърните трели
една история в анданте
за топли, търсещи се длани.

 

Далеч от нас, градът бъбрив
прогони всички пеперуди.
Но тук сме в сън, така красив...
И не, не искам да се будя!
 

© Миглена Миткова Всички права запазени

I rested down my head on you.
The soaking grass beneath us grew.
The leaves were quivering in tremor
as they caressed the hunchbacked oak.
A windy breath passed by and spoke ...
  1423 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??