Dec 2, 2015, 12:32 PM

Една жена 

  Poetry » Phylosophy
619 0 17

Не падна на колене, не поплака,

макар че доста май те заболя?

Изтупа от ръцете прахоляка

и вдигна гордо своята глава.

Не му призна, че болката отляво

навярно няма никога да спре.

Не го превърна в спомен, нито в драма,

усмихна се и смело пак пое

по друмищата стръмни на живота

съзнала, че без мъка не върви..

 

Една жена, научила, че Много

не значи, че е истинско - Уви!

 

 

 

© Йордан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??