Не падна на колене, не поплака,
макар че доста май те заболя?
Изтупа от ръцете прахоляка
и вдигна гордо своята глава.
Не му призна, че болката отляво
навярно няма никога да спре.
Не го превърна в спомен, нито в драма,
усмихна се и смело пак пое
по друмищата стръмни на живота
съзнала, че без мъка не върви..
Една жена, научила, че Много
не значи, че е истинско - Уви!