Муза. (Константина Георгиева)
1 0
May 14, 2017, 11:10 PM

Егоизъм 

  Poetry
263 0 0
Ела ти тихичко в нощта,
но не загасвай ми свещта.
Тя е тук и нощ, и ден,
кара хората да спомнят си за мен.
Ела ти и виж ме във тъмата,
но не влизай ми в душата.
Остави ме – трудна съм горката,
карам хората да падат ми в краката.
Ала в някой ден проклетен,
ще се появи тъй мъж заветен.
И дали си ти или пък не,
не зная, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константина Георгиева All rights reserved.

Random works
  • perfanov (Явор Перфанов) Берачът на кестени
    Берачът на кестени
  • Rois (Събина Брайчева) Ladybug
    Ladybug searching around, black dots need to be found, lost them dancing, in night very merry. Now r...
  • Burns The Tide
    You move like the sea, You cast your waves on me And I am moving too, A boat that rocks, And then yo...
  • BlackWizard (Joakim from the grave) The Land
    This land i walk for endless times is all i have and all i care. It's soaked in blood and many cries...

More works »