Ела ти тихичко в нощта,
но не загасвай ми свещта.
Тя е тук и нощ, и ден,
кара хората да спомнят си за мен.
Ела ти и виж ме във тъмата,
но не влизай ми в душата.
Остави ме – трудна съм горката,
карам хората да падат ми в краката.
Ала в някой ден проклетен,
ще се появи тъй мъж заветен.
И дали си ти или пък не,
не зная, ...