Ех , младост

Nov 5, 2008, 5:52 PM

Poetry » Phylosophy

850 0 7

Ех, младост, младост,
как ме ти заблуди,
че вечно ще ме грееш
със слънчевите си лъчи.
Отмина покрай мене вече,
не спрях аз бързия ти ход
и всичко карма ти нарече
и падение, и възход...
Дали кармата бе виновна
или моят неравен ход,
или и двамата сме отговорни,
това ще каже само Бог.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ех , младост

Want to read more?

Random works