Ех, младост, младост,
как ме ти заблуди,
че вечно ще ме грееш
със слънчевите си лъчи.
Отмина покрай мене вече,
не спрях аз бързия ти ход
и всичко карма ти нарече
и падение, и възход...
Дали кармата бе виновна
или моят неравен ход,
или и двамата сме отговорни,
това ще каже само Бог.
© Мадлен Все права защищены
прегръщам те с обич, Мадлен...с много обич...