Ех , младост

5.11.2008 г., 17:52 ч.

Поезия » Философска

855 0 7

Ех, младост, младост,
как ме ти заблуди,
че вечно ще ме грееш
със слънчевите си лъчи.
Отмина покрай мене вече,
не спрях аз бързия ти ход
и всичко карма ти нарече
и падение, и възход...
Дали кармата бе виновна
или моят неравен ход,
или и двамата сме отговорни,
това ще каже само Бог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ех , младост

Искате да прочетете повече?

Предложения