Ехото на живота

Apr 8, 2020, 4:58 PM

Poetry » Phylosophy

717 0 0

Жили ни тя с тънички стрели,
както мънички мушички.
Взима избирателно души,
някои само, не отнася всички.
Но насажда смъртен страх,
аз не съм ли заразен?
Ужас, цяла нощ не спах,
вирус има ли във мен!
Нас наказва тя със мрак,
тук с пришествието второ.
Гледахме за него към небето пак,
а стаено то под нас яви се скоро. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ехото на живота

Want to read more?

Random works