Ехото на живота

8 апр. 2020 г., 16:58

Поэзия » Философская

734 0 0

Жили ни тя с тънички стрели,
както мънички мушички.
Взима избирателно души,
някои само, не отнася всички.
Но насажда смъртен страх,
аз не съм ли заразен?
Ужас, цяла нощ не спах,
вирус има ли във мен!
Нас наказва тя със мрак,
тук с пришествието второ.
Гледахме за него към небето пак,
а стаено то под нас яви се скоро. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ехото на живота

Искате да прочетете повече?

Предложения