И сега, на бавни обороти,
пия всеки ден на малки глътки,
блудкави, солени и безвкусни.
Няма вече никакви отломки,
сам сама останах в тази пустош,
да сдобрявам вятъра с вълните.
Пак и пак се гмуркам да потъна,
ала океанът не приема,
видимо претъпкан с вехтории.
Ако ви потрябвам, знайте, тук съм –
нито под водата, ни на суша.
Може пък да срещна златна рибка.