11 feb 2018, 10:38  

Ежедневие 

  Poesía
442 1 4

И сега, на бавни обороти,

пия всеки ден на малки глътки,

блудкави, солени и безвкусни.

 

Няма вече никакви отломки,

сам сама останах в тази пустош,

да сдобрявам вятъра с вълните.

 

Пак и пак се гмуркам да потъна,

ала океанът не приема,

видимо претъпкан с вехтории.

 

Ако ви потрябвам, знайте, тук съм –

нито под водата, ни на суша.

Може пък да срещна златна рибка.

 

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??