Aug 6, 2021, 11:12 PM

Ежедневие 

  Poetry
158 0 3

И ето отново изливам на белия лист

самотата узряла с душевните страсти

Сърцето широко разтваря врати

и тръгва река от рими прорасли

 

Залива мастилото със сини вълни

ежедневие сиво, напоено буквално

с битовизми незрели и облачни дни

във вълнолом на надеждите спряло

 

Редове се редят, а морето бучи,

все по високо беснеят вълните

Ръката среща  висока вълна,

а на  небцето събрана горчилка стои

 

Днес не цъфтят цветя в утринта

и трудно преглъщам чувството скрито

Словата размиват с вълната вина

и конфликтът ми със светлината ленива

 

Може би не съм благословена душа

и в шепите не крия щастливи звезди

Но имам потребност да споделя на света

всичко, което в сърцето кълни

 

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво!
  • Благословен е всеки творец с любовта си, да бъде, да вярва, да сътворява, човекът- искрица светеща на земята, сърцето за пътя Божествен разтваря. Благодаря (Милена Френкева)
  • Благословена си от Бога да бъдеш негово чедо, както всички нас А щастливите звезди са във вярата и упованието в Твореца, другото щастие е суетна фантасмагория.

    Вземам си това, много ми хареса

    "Сърцето широко разтваря врати
    и тръгва река от рими прорасли."
Random works
: ??:??