И ето отново изливам на белия лист
самотата узряла с душевните страсти
Сърцето широко разтваря врати
и тръгва река от рими прорасли
Залива мастилото със сини вълни
ежедневие сиво, напоено буквално
с битовизми незрели и облачни дни
във вълнолом на надеждите спряло
Редове се редят, а морето бучи,
все по високо беснеят вълните
Ръката среща висока вълна,
а на небцето събрана горчилка стои ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up