Ежедневие

6.08.2021 г., 23:12 ч.

Поезия

157 0 3

И ето отново изливам на белия лист

самотата узряла с душевните страсти

Сърцето широко разтваря врати

и тръгва река от рими прорасли

Залива мастилото със сини вълни

ежедневие сиво, напоено буквално

с битовизми незрели и облачни дни

във вълнолом на надеждите спряло

Редове се редят, а морето бучи,

все по високо беснеят вълните

Ръката среща висока вълна,

а на небцето събрана горчилка стои

Днес не цъфтят цветя в утринта

и трудно преглъщам чувството скрито

Словата размиват с вълната вина

и конфликтът ми със светлината ленива

Може би не съм благословена душа

и в шепите не крия щастливи звезди

Но имам потребност да споделя на света

всичко, което в сърцето кълни

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

РосиДимова (Росица Димова)

2021-08-09T11:50:03+03:00

Хубаво!
Лютиче (Валя Сотирова)

2021-08-07T17:52:24+03:00

Благословен е всеки творец с любовта си, да бъде, да вярва, да сътворява, човекът- искрица светеща на земята, сърцето за пътя Божествен разтваря. Благодаря (Милена Френкева)
zelenaradost (Милена Френкева)

2021-08-07T12:22:20+03:00

Благословена си от Бога да бъдеш негово чедо, както всички нас А щастливите звезди са във вярата и упованието в Твореца, другото щастие е суетна фантасмагория.

Вземам си това, много ми хареса

"Сърцето широко разтваря врати
и тръгва река от рими прорасли."