smelo_sarce (Явор Костов)
228 118
Dec 2, 2015, 12:29 PM

Екзистенциално 

  Poetry » Other
5.0 / 1
512 1 0
Всяка секунда превръща се в минало,
стари надежди внезапно умират,
и цветята увяхват, и птиците млъкват
когато сърцето спре да пулсира.
Дните минават, изчезват в очакване,
вечността при вратата е, чува се щракване,
и поезия няма и пролетта зима е станала.
Песента днес звучи като надгробно оплакване.
Докога ще съм част от тази абсурдна картина?
Душата – кръвясала рана, не драскотина,
въздиша зад железни решетки на стари затвори -
няма ли начин смъртта без мен да отмине? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Костов All rights reserved.

Random works
  • БогданаКалъчева (Богдана Калъчева) Първата
    Първата
  • Antinormal Inside the mind of Hieronymus Bosch
    A pernicious petrifying choir of perished souls from the depths of Hell the lonely wanderer calls. W...
  • Tangerine (Хел) Nobody's son
    The time was out and he was there - in space of woods and screaming trees. His face was sad, ......
  • DuDe7o (Диана) Sushi
    Full lips grab attention the owner really deserves. A place she'd like to mention but doesn't have t...

More works »