Apr 17, 2009, 12:04 PM

Ела 

  Poetry » Love
729 0 2

 

 

На хоризонта залезът лъчист догаря

потънал в меки огнени отблясъци

сякаш портата вселенска се отваря

и проскърцва над кристални пясъци


Като волна птица мисълта ми скита

все към Тебе устремно лети безспир

и размахала криле от Щастие полита

към зенита на безкрайният всемир


Ти ела ръката ми потръпваща хвани

в кръвта ми влей нестихваща жарава

гръдта ми разтуптяна покори и усмири

и да потънем във Нирвана до забрава

© Лейди Кетрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за оценката
    Заслугата е на Любовта...
    Тя дава вдъхновение
    тя дарява Живот
    Тя е всичко.....
  • Страхотен стих,Поздрави от мен и добре дошла под прожектора!
Random works
: ??:??