17 abr 2009, 12:04

Ела 

  Poesía » De amor
728 0 2

 

 

На хоризонта залезът лъчист догаря

потънал в меки огнени отблясъци

сякаш портата вселенска се отваря

и проскърцва над кристални пясъци


Като волна птица мисълта ми скита

все към Тебе устремно лети безспир

и размахала криле от Щастие полита

към зенита на безкрайният всемир


Ти ела ръката ми потръпваща хвани

в кръвта ми влей нестихваща жарава

гръдта ми разтуптяна покори и усмири

и да потънем във Нирвана до забрава

© Лейди Кетрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за оценката
    Заслугата е на Любовта...
    Тя дава вдъхновение
    тя дарява Живот
    Тя е всичко.....
  • Страхотен стих,Поздрави от мен и добре дошла под прожектора!
Propuestas
: ??:??