ulianka (Юлия)
85 296
Sep 3, 2011, 2:11 PM

Ендсвейл 

  Poetry » Phylosophy
621 0 14

Разкажи ми, Дяволе, за Господ.

Пафкахте ли тайничко цигари?

За какво се сдърпахте, че после

все сте на различни гари?

 

Разкажи ми, Бог не може.

Напоследък е зает да смята -

колко да отнеме и да сложи,

за да не тежим в земята.

 

Давай, Дяволе! Дорде съм тука,

да минава адското ти време.

Чух, че в Рая е голяма скука.

Няма кой нататък да ни вземе.

 

Направи кафето, ще ти гледам.

Мога и на карти, ако искаш.

Имам си едно човешко кредо -

двама с Господ сте ми близки.

 

Но додето съм при теб, доброто

ми е все едно в Сибир - далече.

И един до друг сме днес, защото

тъй отдавна някой ни обрече.

 

Разкажи ми, Дяволе. Не бързам.

Бог ми даде право да избирам.

 

Цял живот си плащам тази дързост -

 

все на гари дяволски да спирам.

 

 

20.03.2011*

 

© Юлия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??