Разкажи ми, Дяволе, за Господ.
Пафкахте ли тайничко цигари?
За какво се сдърпахте, че после
все сте на различни гари?
Разкажи ми, Бог не може.
Напоследък е зает да смята -
колко да отнеме и да сложи,
за да не тежим в земята.
Давай, Дяволе! Дорде съм тука,
да минава адското ти време.
Чух, че в Рая е голяма скука.
Няма кой нататък да ни вземе.
Направи кафето, ще ти гледам.
Мога и на карти, ако искаш.
Имам си едно човешко кредо -
двама с Господ сте ми близки.
Но додето съм при теб, доброто
ми е все едно в Сибир - далече.
И един до друг сме днес, защото
тъй отдавна някой ни обрече.
Разкажи ми, Дяволе. Не бързам.
Бог ми даде право да избирам.
Цял живот си плащам тази дързост -
все на гари дяволски да спирам.
20.03.2011*
© Юлия Todos los derechos reservados