Aug 15, 2005, 12:02 AM

Еротисимо 

  Poetry
1135 0 3
В клони бавно се превръщаш,
а есента ти е сестра,
съблича роклята ти пъстра,
очите ти превързва във мъгла.
Притискаш се във ветровете,
притискат те, почти трошат
и чак до корена усети
устите по избухващата гръд.
И цялата земя вибрира,
настръхва мъх, горяща в скреж,
и в кръг от ласки ти примираш,
и топла се разтваряш като свещ. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Random works
: ??:??