cefules (Стефан Кръстев)
143 67
15.08.2005 г., 0:02 ч.

Еротисимо 

  Поезия
1081 0 3
В клони бавно се превръщаш,
а есента ти е сестра,
съблича роклята ти пъстра,
очите ти превързва във мъгла.

Притискаш се във ветровете,
притискат те, почти трошат
и чак до корена усети
устите по избухващата гръд.

И цялата земя вибрира,
настръхва мъх, горяща в скреж,
и в кръг от ласки ти примираш,
и топла се разтваряш като свещ.

И памет в извор топлокръвен,
във лава, плазма и луни,
разтваря се, за да прегърне,
погълне във уханни дълбини.

Където пламък безпространствен
пълзи по влажни перила,
преди избухването страстно:
началото на всички начала.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има си, има мелодия. Повечето от римуваните ми стихове имат. Трудно ми е да я импровизирам, вътрешна е, но имат. Благодаря ви.
  • Брависимо! Стеф!!
  • Доста музикален стих на образи и звучност, не само в заглавието! Хубаво е, Стеф!
Предложения
: ??:??