15 ago 2005, 0:02
Еротисимо
В клони бавно се превръщаш,
а есента ти е сестра,
съблича роклята ти пъстра,
очите ти превързва във мъгла.
Притискаш се във ветровете,
притискат те, почти трошат
и чак до корена усети
устите по избухващата гръд.
И цялата земя вибрира,
настръхва мъх, горяща в скреж,
и в кръг от ласки ти примираш,
и топла се разтваряш като свещ.
И памет в извор топлокръвен,
във лава, плазма и луни,
разтваря се, за да прегърне,
погълне във уханни дълбини.
Където пламък безпространствен
пълзи по влажни перила,
преди избухването страстно:
началото на всички начала.
а есента ти е сестра,
съблича роклята ти пъстра,
очите ти превързва във мъгла.
Притискаш се във ветровете,
притискат те, почти трошат
и чак до корена усети
устите по избухващата гръд.
И цялата земя вибрира,
настръхва мъх, горяща в скреж,
и в кръг от ласки ти примираш,
и топла се разтваряш като свещ.
И памет в извор топлокръвен,
във лава, плазма и луни,
разтваря се, за да прегърне,
погълне във уханни дълбини.
Където пламък безпространствен
пълзи по влажни перила,
преди избухването страстно:
началото на всички начала.
© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Има си, има мелодия. Повечето от римуваните ми стихове имат. Трудно ми е да я импровизирам, вътрешна е, но имат. Благодаря ви.
-
Брависимо! Стеф!!
-
Доста музикален стих на образи и звучност, не само в заглавието! Хубаво е, Стеф!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
