15 ago 2005, 0:02

Еротисимо 

  Poesía
1134 0 3
В клони бавно се превръщаш,
а есента ти е сестра,
съблича роклята ти пъстра,
очите ти превързва във мъгла.
Притискаш се във ветровете,
притискат те, почти трошат
и чак до корена усети
устите по избухващата гръд.
И цялата земя вибрира,
настръхва мъх, горяща в скреж,
и в кръг от ласки ти примираш,
и топла се разтваряш като свещ. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??