Bardejov (Янко)
142 94
Sep 30, 2009, 5:22 PM

Есен 

  Poetry » Phylosophy
517 0 4

 

 

 

                   Вятърът прегръща

                   сламените чучела в полето,

                   разрошва плитките им,

                   играе си на жмичка със

                   непослушните зърна

                                                   на лозите,

                   тича след алените коне

                   на задъхания залез...

 

 

                  Дъждът уморено е клекнал

                  с въдица в ръката

                  край тумбестото дъно

                                             на реката,

                  за да улови последните

                                                златоперки

                 на лятното равноденствие.

 

 

                 Над тях небето си остава същото,

                 но вече ниско... 

 

 

© Янко All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??