Вятърът прегръща
сламените чучела в полето,
разрошва плитките им,
играе си на жмичка със
непослушните зърна
на лозите,
тича след алените коне
на задъхания залез...
Дъждът уморено е клекнал
с въдица в ръката
край тумбестото дъно
на реката,
за да улови последните
златоперки
на лятното равноденствие.
Над тях небето си остава същото,
но вече ниско...
© Янко Todos los derechos reservados