hcs (Георги)
2047 241
Dec 9, 2015, 8:01 AM  

Есен 3 

  Poetry » Phylosophy
397 0 1

В тъжната есенна позлата

падат на дърветата листата.

Страдам в болка и самота,

че до време е земната красота.

 

Кратък е земният ни път,

пълен с горчивина е той,

когато дойде на залеза денят -

целият космос ще бъде твой...

 

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Господин Димитров, имах предвид, че след като паднат на земята, се разлагат и стават на тор.Т.е. в крайна сметка отиват под земята - не веднага, разбира се.
Random works
: ??:??