hcs (Георги)
2047 241
9.12.2015 г., 8:01 ч.  

Есен 3 

  Поезия » Философска
395 0 1

В тъжната есенна позлата

падат на дърветата листата.

Страдам в болка и самота,

че до време е земната красота.

 

Кратък е земният ни път,

пълен с горчивина е той,

когато дойде на залеза денят -

целият космос ще бъде твой...

 

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Господин Димитров, имах предвид, че след като паднат на земята, се разлагат и стават на тор.Т.е. в крайна сметка отиват под земята - не веднага, разбира се.
Предложения
: ??:??