Nov 9, 2006, 6:07 PM
Есен
Прескачат се едно през друго
жълтите сухи листа,
побутва ги ту мудно, ту будно
жълтата суха метла.
Разноцветната есен метачката сбира
от тротоара пъстро застлан,
устата на лопатката едва я побира,
а столетникът дървен остана си сам.
Почакай, циганко незнайна,
не отнемай есенната ми дъга!
Не разкривай своята тайна,
че родила е тя в тебе тъга.
Аз искам още минута дори
да погледам пейзажа цветен,
последното слънце в мен да гори,
да ме постопли в хладната есен...
© Полина Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Понякога нещо ни се иска да продължи повече, но е дошло време за раздяла. Поздрави
-
Есенна красота
и реалност една.
Поздрав и усмивка.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Но с малко обработка би се получил перфектен стих!
Успех!