9.11.2006 г., 18:07 ч.
Есен
Прескачат се едно през друго
жълтите сухи листа,
побутва ги ту мудно, ту будно
жълтата суха метла.
Разноцветната есен метачката сбира
от тротоара пъстро застлан,
устата на лопатката едва я побира,
а столетникът дървен остана си сам.
Почакай, циганко незнайна,
не отнемай есенната ми дъга!
Не разкривай своята тайна,
че родила е тя в тебе тъга.
Аз искам още минута дори
да погледам пейзажа цветен,
последното слънце в мен да гори,
да ме постопли в хладната есен...
© Полина Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Понякога нещо ни се иска да продължи повече, но е дошло време за раздяла. Поздрави
-
Есенна красота
и реалност една.
Поздрав и усмивка.
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но с малко обработка би се получил перфектен стих!
Успех!