Като сълза на слънцето
в зениците,
отиваща си синевата
на отминал ден...
отмираща в пулсиращите
слепоочия на залеза...
И стон на отлитащата птица
в края на лятото.
Ранима тишина.
Изплакан полутон,
във глас
на тъжно пиано. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up