Като сълза на слънцето
в зениците,
отиваща си синевата
на отминал ден...
отмираща в пулсиращите
слепоочия на залеза...
И стон на отлитащата птица
в края на лятото.
Ранима тишина.
Изплакан полутон,
във глас
на тъжно пиано. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.