Nella_gold (Нели )
841 4525
11.09.2009 г., 21:19 ч.

Есен е... 

  Поезия
497 0 7

Като сълза на слънцето

в зениците,

отиваща си синевата

на отминал ден...

отмираща в пулсиращите

слепоочия на залеза...

И стон на отлитащата птица

в края на лятото.

Ранима тишина.

Изплакан полутон,

във глас

на тъжно пиано.

Звезда, застинала във

побелелия светлик-

единствена протяжна тишина...

Дори  и бледоликата луна

е мълчалива нощем.

Разкъсани мечтите, изгарящи надежди...

Миг...

И още...

Навън е есен.

Затвори вратата след мен.

Остави ме с тишина.

Есен е...

Навън е есен.

Отронена вместо сълза,

горчива - и усмивката дори.

Немеят птиците,

а няма ги.

И... отлетяха -лани.

А е есен.

След тях - ранима суетата.

И миг, протяжен...дълго

мълчалив.

Виж - есента дошла е.

Косите ще попари...

Побеляха.

За миг...

Ранена, мъртва тишина.

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??