На брега скитат влюбени гларуси.
Есента ли докосна земята?...
Колко тъжни са празните плажове.
Сякаш някой ги скри в тишината.
Под вълните на есенни приливи,
в боси стъпки заспива безкраят.
Даже вятърът губи си дирите…
А морето самотно мечтае.
И сънува отново пристанища,
на които струи светлината.
Южен бриз нежно гали душата му
и рисува с вълните фрегати... ...