10 сент. 2011 г., 00:46

Есенни гларуси 

  Поэзия » Любовная
734 0 9

 

На брега скитат влюбени гларуси.

Есента ли докосна земята?...

Колко тъжни са празните плажове.

Сякаш някой ги скри в тишината.

 

Под вълните на есенни приливи,

в боси стъпки заспива безкраят.

Даже вятърът губи си дирите…

А морето самотно мечтае.

 

И сънува отново пристанища,

на които струи светлината.

Южен бриз нежно гали душата му

и рисува с вълните фрегати...

 

Виж, морето тъгува за лятото

и ме пита, и търси, и иска...

Ти къде си, къде е мечтата ни?

Есента тишината разплиска...

 

Ала в нейните есенни залези

с теб жадуваме пак за морето.

С всеки писък на влюбени гларуси

бие някак... по-друго сърцето.

 

 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??