10.09.2011 г., 0:46 ч.

Есенни гларуси 

  Поезия » Любовна
735 0 9

 

На брега скитат влюбени гларуси.

Есента ли докосна земята?...

Колко тъжни са празните плажове.

Сякаш някой ги скри в тишината.

 

Под вълните на есенни приливи,

в боси стъпки заспива безкраят.

Даже вятърът губи си дирите…

А морето самотно мечтае.

 

И сънува отново пристанища,

на които струи светлината.

Южен бриз нежно гали душата му

и рисува с вълните фрегати...

 

Виж, морето тъгува за лятото

и ме пита, и търси, и иска...

Ти къде си, къде е мечтата ни?

Есента тишината разплиска...

 

Ала в нейните есенни залези

с теб жадуваме пак за морето.

С всеки писък на влюбени гларуси

бие някак... по-друго сърцето.

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??