Sep 17, 2009, 8:31 PM

Есенно... 

  Poetry
445 0 7

Потропват пръстите дъждовни по стъклото,

в очакване вратата да отворя.

Разпръснала е есента косите си от злато,

и върху морните поля - дъждовно стене.

 

Капчукът сънен се изправя зад стената,

оглежда се, протяга се и промърморва нещо.

Стрехата се надига колебливо,

а хладният дъждец я приласкава с нежност.

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ..."Разпръснала е есента косите си от злато"
    Прегръщам те с усмивка!
  • Благодаря за удоволствието!Прекрасно!
  • Хубава картинка!
  • Капчукова нежност си ти, Нелко*!
  • Ух,колко хубаво!!!!
  • "Меланхолният дъжд
    в меланхолната нощ
    в меланхолната есен.
    Монологът нестихващ
    на дъжда меланхолния
    като притча забравена
    монотонно и тягостно
    ромонеше в нощта –
    меланхолната.
    Нещо изтичаше
    от собствените ми вени.
    Ставах лека, ефирна и празна.
    Чаках утрото
    и се молех за вятър."

    Венда РАЙКОВА

    Честит празник, Нелка!
  • Хубава е есента в стиха ти, Нели.
    Поздрави.
Random works
: ??:??