eddie (Ивайло Яков)
224 2285
Oct 14, 2006, 3:40 PM

ЕСЕНТА ПРОМЪЛВИ 

  Poetry
680 0 14

ЕСЕНТА ПРОМЪЛВИ

 

В горчилка повила горящата шума,

в целунато утро от първа слана,

тежко се носят последните думи -

есенно вяли в сърце ми слова.

 

А сякаш вчера усмихна се лятно

и в очите ти грейна целият свят.

Момиче лъчисто - момичето златно,

вещаещо обич до мене довята.

 

Смълчано поглеждам пустите дни,

а нощи нахални във мен се насаждат.

Отпивам Надежда! Есента промълви ;

''...всичко замира, пак да се ражда...''

© Ивайло Яков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??