eddie (Ивайло Яков)
224 2285
14 oct 2006, 15:40

ЕСЕНТА ПРОМЪЛВИ 

  Poesía
695 0 14

ЕСЕНТА ПРОМЪЛВИ

 

В горчилка повила горящата шума,

в целунато утро от първа слана,

тежко се носят последните думи -

есенно вяли в сърце ми слова.

 

А сякаш вчера усмихна се лятно

и в очите ти грейна целият свят.

Момиче лъчисто - момичето златно,

вещаещо обич до мене довята.

 

Смълчано поглеждам пустите дни,

а нощи нахални във мен се насаждат.

Отпивам Надежда! Есента промълви ;

''...всичко замира, пак да се ражда...''

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??