14 окт. 2006 г., 15:40

ЕСЕНТА ПРОМЪЛВИ 

  Поэзия
724 0 14
ЕСЕНТА ПРОМЪЛВИ
В горчилка повила горящата шума,
в целунато утро от първа слана,
тежко се носят последните думи -
есенно вяли в сърце ми слова.
А сякаш вчера усмихна се лятно
и в очите ти грейна целият свят.
Момиче лъчисто - момичето златно,
вещаещо обич до мене довята.
Смълчано поглеждам пустите дни,
а нощи нахални във мен се насаждат.
Отпивам Надежда! Есента промълви ; ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Все права защищены

Предложения
: ??:??