Jan 5, 2013, 1:46 PM

Философстване 

  Poetry » Civilian
356 0 0
Не мисля, че защото нямам време
не се оглеждам, Огледало, в теб!..
А затова, че Съвестта ми дреме
и търся щастието в своя джоб…
Аз знам, светът не се върти край мене,
а аз съм в тоз водовъртеж…
Като костилка съхне мойто семе —
и мечтите ми край мене тръгват пеш…
От болните амбиции големи;
от този шеметен необуздан стремеж;
нещата ни стоят недоградени
и мигат като светлинка от малка свещ… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??